Обичам малките неща, защото зад тях винаги се крие нещо голямо.
Ето например – едно малко кучу става гоооооооооляяяяяяяяяяяямо кучу :)
А голямото кучу носи много радост и усмивки ;-)
Като казах усмивки та се сетих – една малка усмивка може да ти оправи целият ден – цял скапан, шибан, черен ден, когато ти се ще да пищиш и чупиш, само и само да те оставят на мира.
Та за малките неща – едно време бях малко говедце, ся съм голямо говедо (ако не вярвате – питайте тати).
Ако пък питате в ОНИЯ сайт ще Ви кажат, че преди съм била малък спамер, а сега съм гооооляяяям спамер.
Сутрин редовно се заисчам на един светофар с една жена, която явно вози дребните разбойници на градина. Обичам да чакам в задръстването точно зад нея – с малките си махаме и се плезим, правим си смешни физиономийки и тн – малки закачки, носещи голяяяяяяма усмивка.
Има толкова много малки нещица, които ни карат да се усмихваме, но в забързаното ежедневие просто не ги забелязваме. Или просто не искаме да ги забележим, защото ги приемаме за даденост.
Забавете малко, вижте ги, усмихнете се, погалете кучу (не мен, а джафкащия такъв), това ще направи сивото по-малко сиво, Вас по-усмихнати.................
06.11.2007 21:21
Mnogo usmovki i za teb!
те това е коет му липсва на тоя блог - едни хубавки емотикончета :)
Ето нашата "жаба"- и на кучето , и на котарака казвам често така. Имаше едно старо детска стихче:
Вървял Зайо, паднал Зайо-
ударил се, разплакал се.
От играчка-плачка.
Дошла жаба- стара баба,
хванала го, вдигнала го-
видели се, засмели се и
от плачка пак играчка.
Та така става и с тях...:)))
Много се разбърборах, ето го, Фродо:
http://www.bgphoto.net/photos/30212/t633332311175455990.jpg